Принципи на медиацията

Медиацията стъпва на 5 основни принципа. Липсата или нарушаването на който и да било от тях, води до промяна в самата процедурата и тя вече не е медиация. Би могла да бъде форма на преговори, на консултиране, но не и медиация.

Затова е важно да ги познаваме и спазваме в процедурите по медиация, които водим. Полезно е да се знаят и от потенциалните бъдещи страни в една процедура. Това би спестило голяма част от притесненията и съпротивите при участието в един по- малко познат процес.

Принципите са посочени в Законът за медиацията. По-голямата част от тях са международно възприети и присъстват в правната рамка на медиацията в повечето държави по света, които имат такава уредба.

Принципите са:
•Доброволност
•Равнопоставеност
•Неутралност
•Безпристрастност
•Поверителност

В този модул ще разгледаме всеки един от принципите поотделно.

Доброволност

Доброволността е принцип, който се проявява по време на цялата процедура по медиация- от нейното начало, до приключването й. Наблюдаваме различни прояви на принципа на доброволността в различните етапи на медиацията.

Чл. 2 от Закон за медиацията
„Медиацията е доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор, подпомага спорещите страни да постигнат споразумение.“

Страните участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят. Този принцип дава гаранции, че в случай на прекратяване на процедурата от някоя от страните, това няма да влече последици за нея.

Откриването на процедурата по медиация не е възможно без доброволната воля на страните, изразена устно или писмено.

Наредба No 2 ОТ 15 МАРТ 2007 Г. на Министъра на правосъдието

Чл. 24 Медиаторът изисква от страните да изразят писмено или устно своето съгласие за участие, след като се убеди, че те са разбрали същността и последиците от медиацията.

При съгласие и на двете страни, в процедурата по медиация могат да участват и адвокати, други експерти и трети лица.

Спорещите страни сами избират медиатора който ще проведе процедурата по медиация. Изборът на медиатор, съответно нежеланието определено лице да участва в процедурата като медиатор, е също израз на този съществен принцип.

Чл. 5 от Закон за медиацията
„Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.“

Чл. 6 (2) от Закон за медиацията
В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на страните.

Чл. 11 (1) от Закон за медиацията
Процедурата по медиация започва по инициатива на страните по спора, като всяка от тях може да направи предложение за разрешаване на спора чрез медиация.
Предложение за медиация може да направи всяка от страните по спора, както и
съда или друг компетентен орган, пред който спорът е отнесен за решаване. Но това
предложение трябва да бъде прието от насрещната страна. При несъгласие,
процедурата не се открива и провежда.
Чл. 14. (1) от Закон за медиацията
Медиацията се спира:
1. По общо съгласие на страните или по искане на една от страните;
Чл. 15. (1) от Закон за медиацията
Процедурата по медиация се прекратява:
2. по взаимно съгласие на страните;
Процедурата може да бъде спряна (чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗМ) или прекратена (чл. 15, ал.
1, т. 2 и 3 от ЗМ) във всеки един момент, без това да влече каквито и да било
последици за страната, която го е поискала.
Чл. 16. (1)
Съдържанието и формата на споразумението се определят от страните.
Решението на спора се постига от страните доброволно. На принципът на
доброволноста се основава и завършващият акт на медиацията – споразумението.

3
Медиаторът от своя страна е длъжен да осигури условия споразумението между
страните да се постигне по взаимно съгласие и с разбиране на договореностите в
него (чл. 26 от Наредбата на министъра на правосъдието).
Равнопоставеност
Чл. 5 от Закон за медиацията
„Страните имат равни възможности за участие в процедурата по медиация. Те
участват в процедурата по своя воля и могат по всяко време да се оттеглят.“
Принципът на равнопоставеност означава, че страните имат равни възможности за
участие в процедурата по медиация през всички нейни етапи.
Равнопоставеността се гарантира се чрез осигуряване на равни възможности за
участие в процедурата- при срещите с медиатора, в изслушването и обсъжданията,
при участието на правни помощници на страните. За спазването на този принцип
следи медиатора. Той е част от ефективното водене на процедурата.
Неутралност и безпристрастност
Чл. 6 от Закон за медиацията
(1) Медиаторът не проявява пристрастие и не налага решение по спора.
(2) В процедурата по медиация всички въпроси се уреждат по взаимно съгласие на
страните.
Неутралност
Неутралността винаги е по отношение на изхода от спора. Медиаторът не следва да
има интерес от начина, по който спора би бил решен. В случай на съмнение относно
неутралността на медиатора, ако той сам не подаде отвод, с право да поиска отвод
на медиатора разполага всяка една от страните, участващи в процедурата.
Безпристрастност
Безпристрастността е принцип свързан с отношението на медиатора към страните.
Медиаторът не може да има пристрастие към някоя от страните, чиито спор
управлява. В случай на съмнение относно безпристрастността на медиатора, ако той
сам не подаде отвод, с право да поиска отвод на медиатора разполага всяка една
от страните, участващи в процедурата.
В случай, че медиаторът познава някоя от страните, той е длъжен да ги информира в
началото на първата обща среща, като посочи всички обстоятелства, които могат да
породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и
неутралност, вкл. когато медиаторът е лице, което: е съпруг или роднина по права
линия, по съребрена линия или по сватовство на някоя от страните или на неин
представител; живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора;
бил е представител или пълномощник на страна по спора; съществуват други

4
обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в безпристрастността на
Медиатора.
Медиатора дава възможност на страните да решат неговото оставане в процедурата
като медиатор или заменянето му с друг медиатор от списъка към центъра по
медиация.
Поверителност
Чл. 7 от Закон за медиацията
„(1) Разискванията във връзка със спора са поверителни. Участниците в процедурата
по медиация са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства, факти и документи,
които са им станали известни в хода на процедурата.
(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са
му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на
медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите,
когато:
1. това е необходимо по съображения за нуждите на наказателния процес или
свързани със защитата на обществения ред;
2. трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати
посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено
лице, или
3. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на
медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.

Поверителността е основен принцип в процедурата по медиация. Тя е и една от най-
големите предимства на медиацията.

Съгласно чл. 4 от Европейския етичен кодекс за медиатори, медиаторът е длъжен да
пази в тайна всички обстоятелства, факти и документи, които са му били поверени
или са му станали известни в процедурата по медиация, включително фактът, че
медиацията ще се състои или че вече се е състояла. Медиаторът е длъжен да
съхранява грижливо документацията по случаите. Същото задължение имат и
сътрудниците на медиатора.
Задължението на медиатора да спазва професионалната тайна продължава
неограничено във времето и след прекратяване на функциите му като медиатор (чл.
33 от Наредбата на министъра на правосъдието).
Поверителността в процедурата по медиация сме разделили условно в 2 групи:
– Вътрешна поверителност и
– Външна поверителност

5

Вътрешната поверителност е свързана със спазването й от участниците в
процедурата по медиация. Медиаторът не може да съобщава на другите участници в
процедурата обстоятелства, които се отнасят само до една от страните по спора,
без нейното съгласие.
Външната поверителност дава гаранции по отношение на външни за процедурата
лица- участниците в процедурата са длъжни да пазят в тайна всички обстоятелства,
факти и документи, които са им станали известни в хода на процедурата.
Поверителността се гарантира по няколко начина:
– Страните и медиаторът/медиаторите подписват споразумение за медиация, в
което се съдържа клауза за поверителност на процедурата и ангажимент за
спазването й.
– Адвокатите, експертите или третите лица, които участват в процедурата, подписват
декларация за поверителност.
– Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му
доверени от участниците и имат значение за решаване на спора- предмет на
медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска при изрично
изброени в закона случаи, свързани например с нуждите на наказателния процес,
защита на обществения ред, закрила на интересите на деца, предотвратяване на
насилие, и т.н.
Например при провеждаща се проверка или ревизия от орган по приходите по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс медиаторът може да откаже да даде
писмени обяснения относно факти и обстоятелства, които са му станали известни във
връзка с дейността му като медиатор, защото по закон е длъжен да ги пази като
професионална тайна (вж. чл. 58, ал. 2 от ДОПК).
NB!
Принципите на медиацията са взаимосвързани и се допълват един друг. Не може да
става въпрос за каквато и да било градация по важност.